Село Лесичери по всяка вероятност се нарича така заради името на първия човек, заселил се по тези места. Неговото име е Леско, но това далеч не е единствената версия за произхода на името. Счита се, че то е било обградено от леска, типична растителност за района. Така или иначе и днес го познаваме под това му наименование, а иначе то е разположено на територията на Северна България. Намира се в пределите на община Павликени, която е едновременно близо до двата областни града Търново и Плевен. Единствената по-известна културна забележителност на селото е православният храм Св. Архангел Михаил. На деня на светеца се прави и събор, на който идват много хора. Той се явява общоселски, а иначе има и известни личности, свързани със селото по различни поводи. Например родом от тук е един от футболистите, станал част от златното поколение на националния отбор по време на Световното първенство в Америка през 1994-та.
Става дума за Илиян Киряков, а Никола Захариев е другото по-известно име за селото. За разлика от Киряков обаче, неговият живот е посветен на политиката. През 1898-ма година той се ражда тук на 11-ти април, като почти веднага след влизането си в тези среди застава начело на председателския пост на Българския земеделски младежки съюз. Това става за периода между 1921-ва и 23-та година, а по това време страната ни се управлява от Александър Стамболийски. Тази противоречива личност остава в историята с много неща и едно от тях е въвеждането на 15-ти септември като официална дата за начало на учебната година. Висшата кооперативна школа в столицата на Чехия Прага е учебното заведение, в което Захариев получава своето образование. Там той пребивава три години – от 1924-та до 1927-ма. Всъщност той е известен и като Никола Ангелов, а Захариев е бащиното му име. След като се връща в страната, веднага се впуска активно в политическия свят и се влива в редиците на земеделците. Група Орач е тази, която възниква под неговото главно ръководство и може с пълно право да се счита за нейният основател и следователно с водещо мнение вътре в групата.
В две последователни народни събрания – 23-то и 24-то – Захариев от Лесичери е представител, като това продължава в рамките на тринадесет години. Започнала през 1931, официално кариерата му там приключва през повратната за страната 1944-та. Министерството на обществените сгради, благоустройството и пътищата е това, което той оглавява по време на прочутия 19-ти май 1934-та година. В този исторически за България преврат министерството става част от министерството на пощите и железниците. Точно в рамките на няколко месеца, като застава начело на 22-ри януари 1935-та. Това продължава до април същата година. Преди това го оглавява и в деня на създаването му. На първи февруари 1945-та година е осъден и разстрелян от Народния съд, а тази съдба сполетява още много политически фигури. От тази гледна точка селото носи типичните белези на онова време, което се описва като репресивно и трудно както за нашите политици, така и за обикновените хора от всички краища на страната.
